Ситово (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Ситово)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ситово.

Община Ситово
Общи данни
ОбластСилистра
Площ270.97 km²
Население5 608 души
Адм. центърСитово
Брой селища12
Сайтsitovo.bg
Управление
КметСезгин Алиибрям
(ДПС; 2015)
Общ. съвет13 съветници
Община Ситово в Общомедия
Топографска карта на община Ситово.

Община Ситово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в северната част на област Силистра. С площта си от 270,966 km2 заема 6-о, предпоследно място сред 7-те общини на областта, което съставлява 9,52% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Ситово се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 150 m на юг до 50 m на север, набразден от дълбоки (на места над 60 – 70 m) спрямо околния терен суходолия. Крайните ѝ южни райони попадат в обсега на северната, ниска част на Лудогорското плато. Максималната ѝ височина се намира в най-южната ѝ част, южно от село Ирник164,2 m н.в., а най-ниската – 11 m н.в., на брега на река Дунав, североизточно от село Попина. В северната част на общината, между селата Гарван и Попина, под формата на буква „Г“ се простира Попино-Гарванската низина (10 km2) с надморска височина от 12 до 40 m.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на община Ситово, на протежение от 12 km (от km 398 до km 410, километрите се броят нагоре от устието на реката) преминава участък от долното течение на река Дунав.

С изключение на река Дунав на територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (западното) е на река Сенковец (Сазлъка, Сенкувча, Кулак, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината югозападно от село Ирник на 108 m н.в. Минава западно от селата Ирник, Босна, Искра и Нова Попина и източно от Гарван и североизточно от последното се „влива“ в блатото Лещава (Гарванско блато) на 12 m н.в., което се оттича в река Дунав. В източната част на общината, от юг на север преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – Демиркулак (Дуванкулак, Дерменкулак, което се „влива“ в езерото Сребърна). То навлиза в общината южно от село Любен на 88 m н.в, минава северозападно от него и западно от село Ястребна и североизточно от село Слатина навлиза в община Силистра на 42 m н.в.

На територията на община Ситово има изградени множество микроязовири, водите на които основно се използват за напояване на обширните обработваеми земи в региона. По-големи от тях са: „Искра 1 и 2“, „Нова Попина“, „Ситово“, „Поляна“, „Слатина“ и др.

Климат, почви[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на общината е умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Преобладават северозападните и западните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра е 1.9 м/сек. За валежите е характерно наличието на годишен минимум и максимум, очертаващи се съответно през месеците май, юни, юли, и през месеците януари, февруари и март. Средната годишна температура е 14 °C.

Почвената покривка е тясно свързана с естеството на геоложката основа, с особеностите на релефа, с характера на климатичните условия, спецификата на растителността и стопанската дейност на човека. Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът – типичен и глинест. Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващите почвени типове са: излужените чернозем, глинестите и песъчливо-глинестите почви. Излужените черноземи са 27,7%, слабо излужени черноземи 46,8%, силно излужени черноземи 16,4%, тъмносиви горски 5,8% и други 3,3%. Количеството на хумуса в орния слой е 2,2 – 3,0%. Обработваемите земи се отличават на места със значителен наклон, което води до плоскостна, линейна и ветрова ерозия.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Босна 305 13,616 Нова Попина 69 12,440 Ходжа кьой
Гарван 240 33,388 Поляна 95 15,556 Ялъ чаталджа
Добротица 354 30,341 Хас кьой Попина 398 50,495
Ирник 49 15,801 Саарлар Ситово 627 33,659 Доймушлар
Искра 1773 32,525 Слатина 65 18,232 Капаклии
Любен 549 7,451 Кара Вели кьой Ястребна 9 7,462 Голяма Атмаджа
ОБЩО 4533 270,966 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1946 г. – преименува с. Хас кьой на с. Добротица;
– преименува с. Дам ада на с. Заград;
– преименува с. Ай догду на с. Звездел;
– преименува с. Сарлар (Саярлар) на с. Ирник;
– преименува с. Николай Филипеску на с. Липница;
– преименува с. Кара Вели кьой на с. Любен;
– преименува с. Базиргян (Безирган) на с. Милетич;
– преименува с. Доймушлар на с. Ситово;
– преименува с. Капклии на с. Слатина;
– преименува с. Папукчилар на с. Чехлари;
– преименува с. Голяма Атмаджа (Голебина атмаджа) на с. Ястребна;
  • МЗ № 2909/обн. 31.07.1942 г. – преименува с. Ходжа кьой на с. Нова Попина;
– преименува с. Стоян Михайляно на с. Полковник Златев;
– преименува с. Ялъ Чаталджа на с. Поляна;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – обединява селата Драгалина, Звездел и Милетич в едно ново населено място – с. Искра;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава с. Заград поради изселване;
  • Указ № 959/обн. 28.12.1965 г. – заличава с. Липница и го присъединява като квартал на с. Поляна;
– заличава с. Полковник Златев и го присъединява като квартал на с. Слатина;
  • Указ № 317/обн. 23.09.1969 г. – заличава с. Чехлари и го присъединява като квартал на с. Искра.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 12 932
1946 14 974
1956 15 111
1965 13 090
1975 10 829
1985 8 987
1992 7 554
2001 6 856
2011 5 396
2021 4 533

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 5396 2423 1925 360 144 12 532 100,00 44,90 35,67 6,67 2,66 0,22 9,85
Босна 392 3 386 3 0 0 0 Босна 0,76 98,46 0,76 0,00 0,00 0,00
Гарван 349 340 0 0 9 0 0 Гарван 97,42 0,00 0,00 2,57 0,00 0,00
Добротица 382 315 16 0 6 6 45 Добротица 82,46 4,18 0,00 1,57 1,57 11,78
Ирник 82 81 0 0 Ирник 98,78 0,00 0,00
Искра 1809 36 1165 182 0 12 414 Искра 1,99 64,40 10,06 0,00 0,66 22,88
Любен 641 3 342 175 120 0 1 Любен 0,46 53,35 27,30 18,72 0,00 0,15
Нова Попина 62 57 0 4 Нова Попина 91,93 0,00 1,61
Поляна 169 167 0 0 Поляна 98,81 0,00 0,00
Попина 619 573 3 0 4 0 39 Попина 92,56 0,48 0,00 0,64 0,00 6,30
Ситово 780 747 4 28 Ситово 95,76 0,51 3,58
Слатина 106 99 6 0 0 0 1 Слатина 93,39 5,66 0,00 0,00 0,00 0,94
Ястребна 5 3 0 0 Ястребна 60,00 0,00 0,00

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 5 396 100,00
Православие 1 897 35,15
Католицизъм 7 0,12
Протестантство 12 0,22
Ислям 2 126 39,39
Друго 8 0,14
Нямат 139 2,57
Не се самоопределят 147 2,72
Непоказано 1 060 19,64

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават изцяло или частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 33 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // Инфостат. НСИ.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020.
  4. Religious composition: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]